Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Даниел Марков приключва медицина преди три години, а през 2022 година се причислява към екипа на Отделението по клинична патология на „ Пълмед “ и стартира специализация. Д-р Марков е също помощник и постоянен докторант в Катедрата по обща и клинична патология към Медицински университет - Пловдив. Освен към обща и клинична патология, той има интерес и в региона на гинекологичната патология и невропатологията. Работи по планове с устременост цифрова патология и приложение на изкуствен интелект в образованието по патология. 

Д-р Марков, по какъв начин взехте решение да се посветите на лекарската специалност?

През ранните години на моето обучение харесвах най-вече математиката. Спечелил съм редица надпревари в тази сфера. Обучението в този профил за малко не ме подтикна към програмирането още преди седми клас. В гимназията обаче към този момент бях уверен за развиването ми в най-хуманната специалност - медицината. Пространственото мислене и прагматичността са съществени начини и в сегашната ми работа.

Основен образец за чистосърдечност в ежедневната процедура виждах от майка ми - професор по патология, и вуйна ми - доцент по неврология. Приемствеността и вникването в детайлите на здравната област бяха внедрени в мен още от дете - всички хора би трябвало да почитат и ще получат същото, знанието е съществена мощ в развиването ни. Вярата в Бог е неразривна в положителната процедура на специалността.
 

Защо изборът Ви падна на клиничната патология – една компетентност, която не е толкоз желана и известна измежду младите лекари?

Не бях управителен от цялостната последователност в фамилията, а от метода на живот, практикувайки определената компетентност. Поради всеобщата комерсиализация и веществен прочит на най-чистата специалност, някои специалности остават неприоритетни. Надявам се в близко бъдеще това да бъде променено, тъй като в медицината в никакъв случай няма пръв - всички са равни.

Много пъти поучавам студентите първо да опознаят доста добре себе си, да открият мощните си качества, да балансират добре работата и персоналния си живот, и чак по-късно да намерят идеалния вид за бъдещата им компетентност. Определен брой хора изпитват компликации в ежедневната си процедура, пропускайки някои от тези основни съгласно мен моменти.
 
Кое е най-привлекателното в нея съгласно Вас – това свещенодействие, което остава непознато за другите, само че за Вас самия носи изключително възприятие на задоволство?

Сред обществото ни към момента витае схващането за наша съществена аутопсионна и едвам наранена диагностична активност. Харесвам всеобхватността на специалността - аутопсионната процедура оказва помощ за подобряването на здравната активност. Диагностичните начини са мултидисциплинарни и патологията не остава на назад във времето - клиничната активност обгръща съответната диагноза на биопсичния и действен материал, вярното стадиране на злокачествените процеси, типизиране и самостоятелен метод, помощ към последващата терапия на всеки един пациент.

Научната сфера следва ежедневната клинична активност, като я разказва детайлно и способства за развиването на бъдещето. Заемайки главно място в диагнозата на болния, за мен специалността дава задоволство от свършеното, въпреки и прикрито от директния контакт с пациента. Мултифакторното развиване в тази компетентност е най-голямото й благосъстояние.
 
Вече имате преподавателски опит и като помощник в МУ – Пловдив. С какво Ви обогатява общуването със студентите?

Според вижданията ми за добър образец, всеки учител би трябвало да служи сполучливо на аудиторията си. Воденето на извършения в университетските лечебни заведения по света съвсем постоянно съпътства клиничната процедура - това е прелестната опция да предадем наученото и осмисленото от нас на тези след нас. Нашата работа няма да е задоволително добра, в случай че не оставяме диря в аудиторията. Студентите постоянно ни предизвикат с въпроси или с нова информация на друга тема. Това кара преподавателите да бъдат постоянно настоящи с новостите в диагностиката и в науката. Още повече студенти демонстрират интерес към участия в научни планове и рапортуват резултати на научни конгреси и конференции. Работата с млади учени и сътрудници е увлекателна и вдъхновяваща. В нашата компетентност диагностиката и науката вървят ръка за ръка. За студентите би трябвало да остане най-малко част от тълкуванията на преподавателя, както и новите хоризонти в написаното до момента. За мен остава задоволството от добре свършената работа.
 
Кои тематики и проблеми от региона на клиничната патология съставляват максимален интерес за Вас от позиция на бъдеща опция за научни проучвания?

Ежедневната ни активност се свързва с прецизната диагноза - крайъгълен камък в медицината, основана на доказателствата. Ненаситността в познанието не може да бъде угасена, а единствено подпомагана от още и още случаи, опит, познание. В патологията всеки сложен или необичаен случай предизвика интереса на лекаря и го трансформира в откривател. Непрестанното четене и използването на модерни способи за диагностика дава опция да бъдем оптимално потребни на пациентите. Особено ясно това се постанова при слагане на онкологични диагнози в изискванията на персонализирана диагноза и следваща таргетна терапия. Овладяването на другите способи на диагностика в патологията - хисто- и имунохистохимичните проучвания, както и вярното отчитане и анализиране на резултатите е пътят към прецизната дефинитивна диагноза на пациентите.
 
Кои са най-хубавите Ви учители в специалността, в това число и в болница „ Пълмед “, където в този момент специализирате?

През просветителния си развой до момента съм срещал изключителни учители. В специализацията ми съм управителен от проф. доктор Порязова-Маркова, д.м. и от доктор Начев, на които съм надълбоко благодарен за предаването на опита си и детайлите, препоръките, за които не написа в книги. Работя в прелестен колектив в УМБАЛ “Пълмед ” и без всеки един от тях процесът не би имал подобен приключен и акуратен тип.
 
Споделете в резюме по какъв начин обичате да прекарвате свободното си време, имате ли занимание? Кои занимания Ви отморяват, по какъв начин си почивате най-добре?

Повечето дни стартират с подготовка в близката спортна зала, вечер е време разходка, за семейство и другари. Физическата интензивност е от огромно значение за мен - в почивни дни обичам преходи в планина, природата е източник на сила. Специалността ми дава опция за пълноценно другарство с околните, за еластичност в всекидневието и екскурзии в чужбина.
 
Тази година спечелихте премията на РК на Българския лекарски съюз – Пловдив за млади лекари „ Ти си нашето бъдеще “. Как приемате това отличие?

Благодарен съм за избора, одобрявам това отличие като самопризнание за усърдието и всеотдайността ми към специалността. Ако не демонстрираме на новозавършилите сътрудници добър образец, те ще следват и някои по-лесни и порочни практики. Нека медицината не бъде тълкувана като занятие за веществен триумф и предимство, а като всестранно и непрестанно знание и мощ. Аз имам вяра, че всеки експерт има бъдеще в България, стига да се работи в вярна тенденция. Образованието тук е пълноценно както в научен, по този начин и в удобен проект. Нека в действителност всеки завършващ открие мощните си страни и следва ловко девиза на нашия университет - “Посветени на хуманността ”.
 
Коя Ваша фантазия бихте желали да видите сбъдната в близко бъдеще?

В кратковременен проект следва да приключа специализацията си в болничното заведение и да защитя сполучливо дисертационния си труд. Всеки ден се надявам близките да стават все по-добронамерени, единни и щастливи. Откривайки чистотата на другарство, спокойствието и удовлетворението, човешката душа намира същината си.